Есенни цветя

Рокля-quest

Какво става, когато една абитуриентка излезе заедно с още три нейни приятелки, също абитуриентки, да си търси рокля? Хахаха… познахте. Купон :Р

Да, аз вече имам рокля. Поради тази причина доброволно предложих услугите си на рокля-консулт в този така сложен лабиринт от магазини. Ходихме по Солунска, мисля че и по Алабин, ходихме по Пиротска, но в крайна сметка цялото това ходене си струваше.

На първо място искам да изразя възмущението си от моделите, които се предлагат в българските магазини. А и от начина, по който се предлагат. Нагъчкани, изключително труднодостъпни, с изключение на тези, които са поставени на манекени. Е, влезнахме и в един хубав магазин… Точно един. В който не се продаваха тумбести, обемни, шарени, тюлени рокли. Такъв кич рядко може да бъде видян, но определено е по-добре да не влиза в “атракциите”, когато посещавате непознат град.

Във въпросния хубав магазин дори аз се изкуших да пробвам рокля. Тя беше черно и червено, ушита от дантела и сатен. Беше секси, провокативна, прозрачна на гръдния кош и талията ииии… твърде къса. Твърде къса за моите изисквания. Казаха ми, че въпреки че роклята е много хубава, с нея приличам на зайче от Playboy… Това определение не ми хареса

Е, в крайна сметка държа да отбележа, че рокля-quest-ът осъществи своята цел. Намерихме рокля, а после Поли я купи заедно с майка си вечерта =)

Web cam sex? - Не, благодаря.

Омръзна ми от стари гадни гнусни перверзници, които се размотават из София и си търсят жертви.
Омръзна ми от пияни мъже, които си мислят, че могат да притежават жената.
Омръзна ми от изроди, които предлагат web cam sex.
Омръзна ми от всички, които се опитват по един или друг начин да ме превърнат в сексуален обект на извратените си фантазии.

А е досадно… и обидно. И не ми е първото такова изживяване. Да не говорим за случаите с мои познати. Преди 2-3 години една моя съученичка имаше доста неприятен инцидент в трамвая - някакъв се изпразнил върху нея… в трамвая… върху момичето…

Не знам колко хора могат да си представят усещането, ако никога не им се е случвало нещо подобно (не че го пожелавам на когото и да е). Унизително е… Чувстваш се омърсен след подобна постъпка от страна на някого. Не искам да си мисля за жените, станали жертва на изнасилване или опит за такова.

Изгубих слънцето

Тези, които ме познават отблизо, знаят, че нося два медальона на сребърна верижка около врата си. Единият символ е спирала и ми е подарък от майка ми, другият е едно слънце.
Носех ги постоянно, без да ги свалям.

Верижката се скъса. Не може да бъде поправена. Изгубих слънцето си. Вече не мога да го нося.

Сякаш не съм себе си… вече.
mea culpa

Била ли съм?

Била ли съм в друг свят, в друго време, с различни хора и нови идеали? Видяла ли съм онези неща, които за останалите са още не случили се? Предусещам ли гледките с ненарисувани цветове?

Всичко е в кръга на вероятностите. Човек би си помислил, че след като причините за проблемите и техните тематики се повтарят, би следвало бъдещето да е по-предвидимо. Но сякаш всеки път ситуацията е различна и всеки път пред мен стои различен човек, макар и един и същ.

Аз ли не познавам настоящето? Сляпа ли съм останала за картините на ежедневието, глуха ли съм за гласовете, безчувствена ли съм за докосванията?

Жестока може да бъде всяка изненада. Принизяваща, извеждаща провала на показ. Породена от непознаването на живота тук и сега и неспособността да може да бъде предвиден светът утре и там.

Пиша sms-и до себе си

Много ефикасна тактика, особено ако си абонат на Мтел. Пиша смс-и до себе си и в тях казвам всичко, което искам да чуя, но е невъзможно, дали в конкретния момент или изобщо. Въвеждаш името на човека, от когото искаш да чуеш съответните думи, после пишеш своя номер, посланието и натискаш бутончето “Изпрати”…

Когато маршрутката се развали

От известно време се чудех какво ще се случи, ако се возиш на маршрутно такси в София и то се повреди. Е, тази вечер имах възможността да разбера. Във възможно най-неподходящия момент, естествено, когато съм била първо на училище и после на курсове, но това е друга тема за разговор. А и не ми се мрънка точно тази вечер

Малко след Орлов мост на Цариградско шосе колата нещо отиде по дяволите. Отказваше да запали, така и не разбрах защо точно, макар че шофьорът си говореше нещо с други хора. В крайна сметка се появи друга маршрутка, която ни качи всичките… а ние бяхме около 20 души. И вътре вече имаше други 20. Аз бях сред последните, които се качиха, и ставах свидетел на това как човек след човек се мушкат в колата и имаше място за още Вътре заприлича на дядовата ръкавичка, но ни побра и дори не сме се блъскали.
В крайна сметка благополучно се прибрах вкъщи.

Така че отговорът на въпроса какво става, ако маршрутката се повреди - идва друга кола, която да ви извози.

Over the rainbow

Тази песничка ме накара да се влюбя в нея днес.

On a Valentine’s day

Днес празнувам Св. Валентин (Трифон Зарезан смятам да го отложа до бала) и… навсякъде около мен се мотаят червени сърца под формата на бонбони, плюшени играчки, балони, рисунки, картички, послания и т.н. Явно хората определено имат склонност към тях Винаги съм се чудела на онези, които отричат празника. Бил католически, не бил български… че то католици има и в България, ама карай. Ден на любовта, защо пък трябва любовта да се празнува само в един ден от годината, човек трябва всеки ден да показва на партньора си, че го обича… е да, де, но какво му е лошото на това да има една дата, която да е определена, посветена на любовта? Но явно хората предпочитат този ден изобщо да не съществува…

До известна степен стои въпросът и с комерсиализацията на празника. Наистина малко се преувеличават нещата, но какво лошо пък? Всичко е червено и на сърца Свежо е =)

Но бях тръгнала с идеята за празнуването на св. Валентин. Всъщност, такова нямаше, така че… Май нещо не ми върви с празника в последните години

Искам

Искам много неща. Тъкмо се бях успокоила с мисълта, че, ето - имам всичко, което някога съм пожелавала, но се оказа, че далеч не е така. Явно човешката природа е такава или най-малко моята, защото постоянно искам повече. И думичката постоянно присъства в речника ми под многото си разновидности като “мечтая за”, “желая”, “ще ми се” и т.н.

Не мога да се спра. В момента имам нов списък на нещата, които съм решена да постигна. Няколко малки (да бе…) цели, които да ме карат да вървя напред. Мисля, че в един срок от три години… дотогава трябва да съм успяла.

Чудя се след това какво ли ще поискам… : D

Part II - Story-telling

Днес беше изтощителен ден - първо училище, след това и курсове… Мразя, когато по цял ден не съм си вкъщи. Не мога да си почина, не мога да се успокоя. Макар че уикенда беше… невероятен по всички възможни критерии. Не съм си прекарвала по-добре, не съм била по-щастлива цялостно от доста време насам - все имаше нещо, за което да мисля, което да ми почерни доброто настроение.
Но да се върнем няколко дни назад и към моя разказ за Лондон.

Едно от нещата, с които ще запомня този град, са ескалаторите в метрото. В първия ден, когато ми се наложи да пътувам с него (с Дени обикаляхме забележителностите), разбрах, че има правило: когато се качваш, да заставаш от дясната страна. Така се получава една колона отдясно от хора, които се возят, и свободен коридор от ляво за тези, които бързат и искат да се придвижват по ескалатора. В натоварените часове е много интересно - виждаш една движеща се и една неподвижна колона от хора

Като цяло транспорта им е много добре организиран. Метро-мрежата е толкова добре развита, че може да ви закара почти където си поискате. И е много интересно - когато влакът спира на някоя спирка, женски глас ви уведомява коя е съответната станция, коя е последната спирка на влака, на коя линия можете да се прекачите, ако слезнете и евентуално до кои забележителности можете да идете. Бас ловя, че на хората, които си пътуват постоянно, им е много досадно Същото е и с автобусите =)

Прословутите double-decker-и… всъщност не са нищо особено Но понеже отвън изглеждат интересно и са си останали запазена марка на града. Возих се на такъв - на втория етаж. Готино беше

Града има своето обаяние… някакъв дух, който витае и те обгръща. Не можех да се наситя на гледките на това чуждо, но и толкова привлекателно място. Някак си ми харесваше. Не знам дали заради внушителните си размери или заради историята, която се крие в пръстта му. Или заради милионите различни хора, които живеят там и които всеки ден срещаш по улиците. Или може би просто защото беше нещо различно от това, на което съм свикнала, а аз обичам новостите, обичам необикновеното, странното и вълнуващото…
Дали останах влюбена в този град? Може би… Е, със сигурност искам да се върна там някой ден и пак да го видя… пак да се срещнем, хех :}

Втория ден от моето пребиваване там премина в общи линии в обикаляне по магазините в търсене на рокля. Определено беше cool да меря всички тези рокли. Виждаш какво ти отива, какво не ти отива, въртиш се, показваш се, обсъждаш цената и цвета на български без да се тревожиш, че продавачката ще те разбере, защото тя по всяка вероятност дори не знае на какъв език точно говориш :Рр
В крайна сметка открих и своята рокля… О, тя е точно такава, каквато исках да е, въпреки, че се колебаех. Но със сигурност никой друг модел не би ми стоял по-добре и не би ме накарал да се чувствам по-добре, облечена в него. Няма да я описвам… когато й дойде времето, всички ще я видят

С кака обиколихме доста магазини. Selfridges и други с някакви странни имена, които обаче не успях да запомня Те са големи и в тях има почти всичко… имат ескалатори, на първия им етаж е разположена козметиката (+ мъжко облекло), където поне пет любезни жени ще те спрат и ще ти предложат да те пръснат с някакъв парфюм или да ти дадат да пробваш някакво ново кремче… После на втория и третия етаж е дамското облекло (там пък, когато те видят да се разхождаш със закачалка, те питат дали да отнесат съответното парцалче в пробната, така че да не се размотаваш с него). А на последния се помещават детските стоки.

Минахме и през прочутия Harrods - най-големи и най-скъпия универсален магазин в Лондон. Оттам и кола може да си купи човек
Harrods всъщност си е туристическа забележителност. Невероятно богато украсен… и е като цял лабиринт, може да се загуби в него човек Всяка отделна зала е декорирана по различен начин и си има определена тематика. Има зала на фараоните, има някаква с полилеи в бароков стил и такива работи. Имам снимки, само че не се харесвам на тях и затова няма да ви ги покажа :Р Затова пък ще постна една малка част от декорациите, които снимах.

На края на вечерта се прибрахме с кака изморени до краен предел след цял ден търчене по лондонските магазини и бутици, но пък с много важна и голяма покупка… Както обещах, за нея друг път